Отработените масла и пластични смазки нанасят вреда на околната среда, поради това тяхното рециклиране изисква съблюдаване на особени мерки. Възможно е обаче алтернативно решение - преход към биоразградими смазочни материали от възобновяеми суровини. Под действието на микроорганизми те се разпадат и образуват безвредни вещества.
За получаване на такива материали е необходимо да се използва течна маслена основа с лесно хидролизуеми сложни естери, както и сгъстител на базата на естествени съединения или синтетична хидролиза.
В качеството на такъв сгъстител учените от Института за нефтохимически синтез А. В. Топчиев предложили целулоза. Този достъпен биополимер напълно се разлага в природни условия. Той обаче е несъвместим с хидрофобните масла, които се използват като основа за биоразградимите смазочни материали - с течение на времето сместа ексфолира.
Този проблем може да се реши с три способа:
- Използване на наноразмерни частици целулоза и специално подбрано хидрофилно масло с ниска температура на застиване
- Да се въведе допълнителен компонент – микро- или наноразмерни частици от монтморилонитна глина, които формирали решетката на смазките
- Да се приеме химически обработена целулоза – в сложноестерни масла тя създава устойчив гел
Tези три решения позволяват да се получат ефективни и при това екологични пластични смазки. Те са работоспособни в температурен диапазон от -60 °С до +150 °С, не изтичат от триещите се възли. Мeките частици целулоза играят роля на бариера между напрегнатите повърхности.
Под действие на високи локални температури и налягане може да се формира особен твърд филм, защитаващ детайли от износване и намаляване на енергоразходи.